Колко умни са алпаките? Какво показват изследванията на познанието и обучението

Най-важните проучвания с един поглед

Ако бързаш, тук са основните резултати. След това разглеждам подробно обучението, боравенето с животните и въпроса за терапията.

Колко интелигентни са алпаките? Тестът с обход дава отговор

Тестът A-not-B е класика в изследванията на познанието. Животното първо се научава да стига до цел по определен обходен път. Ако след това целта видимо бъде преместена на ново място, много животни се връщат към старите модели и първо продължават по заучения път. Това се нарича персеверативна грешка – придържане към познатото, въпреки че актуалната информация говори против него.

В тест с 51 алпаки точно това не се случва. Нито едно животно не показва персеверативна грешка, докато кучетата, конете, магаретата и мулетата в същия тест значително по-често остават на стария маршрут. За въпроса колко интелигентни са всъщност алпаките това е силен сигнал: животните бързо приспособяват поведението си към новата информация, вместо упорито да се държат за познатото. Точно това поведенческата наука описва като добър самоконтрол.

Ламите се учат от другите: чрез наблюдение

Дали животните се учат от другите, като просто ги наблюдават, е сред най-вълнуващите въпроси на поведенческата наука. При ламите точно това е изпитано: 30 животни получават задача с обход, разделени в три групи. Първите преди това гледат как човек решава задачата, вторите – себеподобно, а третите не получават никаква демонстрация.

Резултатът е ясен. След демонстрацията от човек 7 от 10 лами решават задачата, след демонстрацията от себеподобно 6 от 10. Без никаква демонстрация успяват само 2 от 10. Ученето чрез наблюдение при ламите значи работи и по двата канала – от човека точно както от себеподобното. За интелигентността на ламите това е едно от най-ясните доказателства, изследвани досега.

По какво алпаките се разпознават: гласът

Алпаките общуват много чрез тихо бръмчене, т.нар. hum. Биоакустичните анализи показват, че това бръмчене носи индивидуални подписи – всяко животно звучи малко различно за обученото ухо и за алгоритмите. Класификатор, който анализира само аудиоданни, приписва виковете на правилното животно в 71 процента от случаите.

Така алпаките вероятно могат да се разпознават взаимно по гласа, дори без зрителен контакт. За стадото това не е дреболия, а признак за значително по-богата социална система, отколкото спокойното поведение на животните подсказва на пръв поглед.

Всяко животно има свой характер

Който отглежда няколко алпаки, бързо забелязва: има любопитни и сдържани, спокойни и плашливи. Това не е въображение. В тест с 44 алпаки се проявяват устойчиви индивидуални разлики в поведението. Женските реагират средно по-реактивно от мъжките, а 67 процента от животните показват само слаба възбуда при кратко отделяне от стадото.

За практиката това означава: подход към обучението, който при едно животно работи веднага, при друго може да отнеме много повече време, независимо от възрастта или опита. Поведението на алпаките не може да се мери с един аршин.

Обучение на алпаки: нежност вместо сила

Алпаките и ламите са животни, които бягат и държат на дистанцията, а не родени за гушкане. Дори малки, непривични движения или звуци ги карат да се отдръпнат, а с методи, създадени всъщност за кучета или коне, се учат бавно и неохотно. Особено не обичат да ги докосват по главата, по ноздрите, очите и ушите и по краката, защото точно тези части на тялото им осигуряват възможност за бягство.

Доброто обучение по-скоро подражава на общуването в стадото, където въпросите за ранга се решават с борба с шиите или с плюене, а не с груба сила. Пет основни градивни елемента се смятат за надеждни:

• Внимание
• Доверие
• Уважение
• Яснота
• Последователност

От лакомствата при това съзнателно се отказваме. Храненето от ръка обърква йерархията и може дори да засили плюенето. Има и благоприятен прозорец: в последната третина на първата година, когато младите животни се отделят от майката, те се учат особено лесно – което удобно съвпада и с обичайната възраст за продажба. Който използва този прозорец, често постига целта с разумни усилия: основното обучение е възможно за около три часа, разпределени в няколко дни. Ламите по принцип минават за малко по-лесни за обучение от алпаките, защото в продължение на хилядолетия са селектирани за по-спокоен характер. Ако алпаките растат в компанията на лами, те учат осезаемо по-бързо какво се очаква от тях.

Всяко занимание трябва да завършва положително. Ако някое упражнение не се получава, по-добре направи крачка назад и завърши с действие, което животното вече владее сигурно – пускай го едва когато видимо се е отпуснало. С положението на тялото може да се управлява много: ако стоиш на височината на плешката вляво от животното, лекото завъртане наляво предизвиква движение напред, а завъртането надясно – отстъпване назад. Неправилното слагане на оглавника обаче, например хващане за ухото или насилствено обездвижване от няколко души, може да остави трайни следи, с които ще се борят и по-късните собственици.

Обучение с кликер и catch pen

Че нежното обучение наистина дава резултат, показва проучване, което сравнява директно методите с малко натиск с ежедневното боравене. Животните, обучени с неаверсивни методи от системата TTeam/Camelidynamics, след това се водят значително по-лесно. И обратно, негативната нагласа на стопаните – нетърпение или раздразнение при общуването – се свързва с повече плюене, ритане и хапане.

Създадената от Marty McGee Bennett система Camelidynamics залага съзнателно на сътрудничество, а не на задържане: равновесие, лостово действие и възможност за избор заместват грубата сила. Малко, прегледно заградено място за хващане, т.нар. catch pen, допълнително намалява стреса. Обучението на алпаки с кликер отива още една крачка напред: животните се научават доброволно да влизат в това място, защото го свързват с нещо положително, вместо да бъдат вкарвани насила.

Боравене, което измеримо пести стрес

Някои рутинни процедури не могат да се избегнат, но могат да се организират различно. Ежегодното стригане например доказано предизвиква стрес, измерим по покачването на хормона на стреса кортизол в слюнката и изпражненията. Начинът на задържане има значение: обездвижването на животното прав е по-малко стресиращо от полагането му на земята или на накланяща се маса.

За ежедневието това означава: методът е почти толкова важен, колкото и честотата. Който при боравенето залага на спокойствие, възможност за избор и малко принуда, намалява острия стрес и прави животното по-сговорчиво следващия път.

Алпаките като терапевтични животни: какво наистина казват проучванията

Едва ли друга тема се свързва толкова често с алпаките като терапията с животни – снимки от посещения на алпаки в домове за възрастни хора или училища се разпространяват съответно често. Научната основа за това обаче е тънка. По същество съществува едно-единствено по-старо рецензирано проучване, което наблюдава повече говор и повече социално взаимодействие при деца с аутизъм по време на контактите с алпаките. Надеждни данни за кортизола или дългосрочни данни, които да подкрепят истински терапевтичен ефект при камелидите, засега до голяма степен липсват.

Към това се добавя: не всяко животно е подходящо за тази работа. Сведения от практиката, които трябва да се приемат като анекдотични, говорят само за около една от 15 лами и една от 75 алпаки с нужната самоувереност и спокойствие за контакт с непознати хора в непривични ситуации. Който иска да използва алпаки за терапевтични или педагогически цели, трябва да го прави с реалистични очаквания – и със съзнанието, че науката тук е още в началото.