Отглеждане на алпаки: наръчник за начинаещи

Никога сами: поне три животни

Това е най-важната точка и по нея не се преговаря. Алпаките са стадни животни. Едно самотно животно страда от самота, стресира се и се разболява. Отглеждането поединично не е разрешено според германското законодателство за защита на животните. Две животни са абсолютният минимум, препоръчват се поне три, за да функционира стадото и когато едно животно отпадне или бъде продадено. (Alpaca UK; UC ANR)

Колко място ти трябва?

В Германия рамката се задава от минималните изисквания на BMEL (Федералното министерство на земеделието). За първите две животни ти трябват поне 1 000 м² пасище, за всяко следващо животно още 100 м². Навесът трябва да осигурява поне 4 м² за две животни, за всяко следващо с 1 м² повече, при светла височина поне 2 м. Това са долни граници. Повече площ винаги е по-добре, дори само защото сити животни с избор изобщо не посягат към отровни растения. (BMEL-Gutachten)

На самите животни оградата не им трябва да е кой знае каква. Алпаките почти не изпитват оградите, височина около 1,20 м е достатъчна. Бодливата тел е забранена. По-важно от височината често е какво влиза отвън, например свободно пуснати кучета. Навесът не трябва да е отопляем, но трябва да е сух и защитен от вятър, защото подгизналото руно губи изолиращото си действие. (UC ANR; Penn State)

Какво трябва да има в менюто

Тук начинаещите правят най-много грешки, обикновено от добронамерена грижа. Алпаките са тревопасни и живеят от груб фураж: трева и сено. На ден приемат около 1 до 2 процента от телесното си тегло като сухо вещество, т.е. една алпака грубо 1 до 2 кг сено. Храносмилателната им система е пригодена за оскъдна, богата на фибри храна и извлича от нея повече от овца или говедо. (NRC 2007; RMLA)

Точно затова твърде много концентриран фураж е опасен. Храната, богата на нишесте и захар, може да вкисели първия стомашен дял – т.нар. C1 ацидоза, особено при внезапна смяна на храната. Затова концентрат само в малки количества и с бавно привикване. Прясна вода трябва да има винаги, една алпака пие около 4 до 6 литра на ден. (Tierärztliche Praxis, Thieme 2017; Veterian Key)

Една дума за теглото: наднорменото тегло е един от най-честите здравословни проблеми при отглежданите алпаки, а гъстото руно го прикрива. Вместо на око кондицията се оценява с ръка чрез оценката на телесното състояние (body condition score, скала от 1 до 5, целта е 3). Веднъж месечно опипване на гърба и слабините е достатъчно, за да забележиш промените рано. (Penn State Extension; Merck Vet Manual)

Минерали: витамин D и селен

Две точки са особено важни в нашите ширини. През зимата UV светлината не стига, за да образуват животните сами достатъчно витамин D. Особено младите животни се нуждаят от добавка от октомври до март, иначе има опасност от рахит. Витамин D обаче трябва да се дозира прецизно, защото предозирането е смъртоносно. Освен това Германия се смята за бедна на селен, затова снабдяването с витамин E и селен трудно може да се избегне. Най-добре обсъди и двете с ветеринаря, който обслужва стадото ти. (Camelid Veterinary Services; AZVD)

Рутинни грижи през годината

Четири задачи определят календара на грижите. Веднъж годишно, през пролетта, животните се стрижат. Това не е въпрос на красота, а защита от жегата: камелидите понасят зле горещината и задуха, а руното до зимата отново пораства. Ноктите се подрязват два до три пъти годишно в зависимост от терена. Зъбите трябва да се проверяват – в едно проучване 82 процента от изследваните алпаки имат поне една находка по зъбите, а понеже животните почти не показват болка, това често остава незабелязано. При жребците към това се добавят острите бойни зъби, които редовно се скъсяват. (UC ANR; Proost et al. 2020)

Следи здравето

Най-честата здравна тема са стомашно-чревните паразити. Вместо цялото стадо да се обезпаразитява по календар, което само насърчава резистентността, днес се работи целенасочено. Помагат два инструмента: изследване на изпражненията поне два пъти годишно (пролет и есен) и методът FAMACHA. При него анемията се разчита директно по цвета на вътрешната конюнктива на долния клепач, по скала от 1 (тъмночервено, здраво) до 5 (бяло, тежка анемия). Обезпаразитяват се само животните, които наистина имат нужда. (Tiergesundheitsdienst Burgenland; Veterian Key)

Обикновено се ваксинира срещу клостридии (тип C и D) и тетанус. Нещо, което изненадва мнозина: за камелидите от Новия свят в Германия няма нито едно собствено одобрено лекарство и нито една собствена ваксина, ветеринарят трябва да използва препарати от хуманната или от другата ветеринарна медицина. Толкова по-важен е ветеринар с опит с камелиди. (Merck Vet Manual; AZVD)

Отделна тема са отровните растения на пасището и в съседските градини. Кои растения са опасни за алпаките и защо някои стават дори по-отровни, когато са изсушени в сеното, ще прочетеш в статията Отровни растения за алпаки.

Какво те очаква от правна страна

Три неща трябва да знаеш преди първото животно. Първо: отглеждането подлежи на регистрация и трябва да водиш Bestandsregister (регистър на стадото), това урежда § 45 от Viehverkehrsverordnung (германската наредба за движението на селскостопански животни). Задължение за маркиране, еднакво за цяла Германия (например с ушна марка), няма, но се препоръчва микрочип. Второ, според § 833 BGB (Германския граждански кодекс) като собственик на животните по принцип отговаряш за щетите, които те причинят, и то независимо от собствената си вина. Затова подходяща застраховка „Гражданска отговорност“ за собственици на животни е задължителна част. Трето, ако по-късно предлагаш разходки или посещения срещу заплащане: щом има пари, това се смята за стопанска дейност и личната застраховка „Гражданска отговорност“ вече не стига. (ViehVerkV; § 833 BGB)

Първата стъпка

Когато имаш площ, ограда, навес и ветеринар с опит с камелиди, нищо не пречи да започнеш. Купи животните по възможност от едно стадо, нека бъдат чипирани, и си дай време да ги опознаеш, преди да започне ежедневието. Останалото ще научиш заедно със стадото.