Колко устойчива е всъщност вълната от алпака? Честният екобаланс

0,449 кг CO₂ – отпечатъкът на едно носене

Проучване от 2023 г., публикувано в научното списание Science of the Total Environment, изследва пуловер от 100 процента перуанско влакно от алпака през целия му жизнен път, от добива на суровината до изхвърлянето. В оценката на жизнения цикъл този подход се нарича cradle-to-grave („от люлката до гроба“). Вместо стойност за пуловер авторите са превърнали отпечатъка в стойност за едно използване: 0,449 кг CO₂ еквивалент за едно носене. CO₂ еквивалентът е обичайната мерна единица в екобалансите: различни парникови газове като метан или диазотен оксид се преизчисляват според въздействието си върху климата в сравнение с CO₂ и се обединяват в една стойност.

Интересно е разпределението. С 70 процента далеч най-големият дял се пада на добива на влакното, т.е. на развъждането и стригането на животните. Дистрибуцията, т.е. транспортът и продажбата, е 14 процента. Всички останали фази заедно, от преработката до изхвърлянето, се падат на останалите 16 процента.

53 кг CO₂ на килограм влакно – погледът от фермата

Второ проучване, публикувано през 2022 г. от Gómez-Quispe и колеги в научното списание Tropical Animal Health and Production, не разглежда готовия пуловер, а екстензивна перуанска андска система до портата на фермата, т.е. cradle-to-farm-gate. Резултатът: 53,0 кг CO₂ еквивалент на килограм влакно, изчислен чрез биофизично разпределение. Това означава: емисиите се разпределят между влакното и месото според биологичните разходи, а не според пазарната цена. Спрямо живото тегло на животните това са 22,6 кг на килограм.

Най-големият фактор тук не е преработката, а храносмилането. Ентералната ферментация, т.е. метанът, който се образува при микробното храносмилане на грубия фураж в стомаха на животните, е 67 процента. Към нея се добавят преките и непреките емисии на диазотен оксид с 29 процента.

Защо не бива да смяташ двете числа едно спрямо друго

Изкушаващо е от 0,449 кг и 53 кг да сглобиш някакъв удобен показател. Точно това не бива да правиш. Двете проучвания измерват различни неща с различни граници на системата и функционални единици: веднъж „едно носене на готов пуловер“ през целия му жизнен път, веднъж „един килограм сурово влакно“ до портата на фермата, преди изобщо нещо да е изпредено или ушито. Не можеш да разделиш едното число на другото или да ги събереш и от това да конструираш глобална средна стойност за вълната от алпака.

Важно е и още нещо: двете числа идват всяко от по едно отделно проучване за перуански системи. Това не е световна средна стойност за отглеждането на алпаки и не казва нищо за това как би се представило стопанство в Германия или Австралия. Който не намира това ограничение в сравнителната таблица, трябва да е скептичен.

Какво все пак показват единодушно двете проучвания

Въпреки различните граници на системата двете проучвания показват един и същ модел: лъвският пай от емисиите възниква във фермата, а не в предачницата или при доставката. При проучването за пуловера това са 70 процента за добива на влакното, при проучването до портата на фермата 67 процента само за метана от храносмилането на животните. Преработката и логистиката играят и в двата случая второстепенна роля.

Това съвпада с онова, което знаем и за други естествени влакна от животински произход. При овчата вълна и кашмира лостът също е при животното, а не във фабриката. Който иска да подобри екобаланса на естествено влакно, трябва да започне от отглеждането, храненето и размера на стадото, а не само от процеса на предене.

Какво (все още) не е доказано

Две твърдения, които често се разпространяват във връзка с тези проучвания, не издържат на по-внимателна проверка. Първото: с удоволствие се преувеличава, че около 85 процента от въздействието върху климата във фазата на влакното идвали само от метана от храносмилането на животните. Това число не може да се изведе от проучването за пуловера. Доказуемо е само 67-процентното преобладаване на метана от отделното проучване до портата на фермата, нито повече, нито по-малко.

Второто отворено място: чисто, методически еднакво сравнение на влакното от алпака с кашмир, мериносова вълна и синтетични влакна, едновременно по отношение на земя, вода и CO2, в надеждната научна литература засега няма. Сравнителните таблици, които кръжат в интернет и представят вълната от алпака огулно като по-щадяща към климата от кашмира или полиестера, по правило не се опират на обща методика. Чети ги с внимание.

Какво означава това за теб

За екологичния баланс това означава: вълната от алпака не е влакно без емисии, макар да е естествена, биоразградима и без микропластмаса. Нейният CO2 отпечатък възниква предимно при самите животни, съвсем подобно на вълната или кашмира. Който търси най-щадящото климата влакно изобщо, в момента няма да намери сериозен, методически чист отговор.

За развъдчиците и стопаните това означава: честната комуникация бие всяко недоказано рекламно твърдение. Вместо да се рекламира с „климатично неутрално“ или „по-устойчиво от X“, което просто не може да се изведе от наличните проучвания, си струва да се посочи онова, което наистина е вярно: екстензивно пасищно отглеждане, отговорно водено стадо и краен продукт без синтетични влакна.